by Дарина Гаврилова | 17/07/2018 |
Неудовлетворена
„Неудовлетворена“ е главната заявка на клиентката ми. Но да започнем от самото начало…
Ми то е много комплексно. Аз много пъти съм ходила при най-различни видове, ъъъъ, съм пробвала хороскопи, врачки, терапии, психолози… защото проблемът не е от вчера. От поне 2-3-4 години е. Така че нещо не се чувствам съвсем ОК със себе си!
Това, което ми казаха от хороскопа фактически ми затвърди това, което сама си усещам, което всички хора ми казват независимо дали са психолози, дали са врачки и т.н. И за това смятам, че по някакъв начин е по-добре това да се разреши, защото…
Проблемът е такъв, че от доста време не се чувствам по никакъв начин… Правя различни неща, но нищо не ме удовлетворява. Не се чувствам щастлива. Чувствам се постоянно самотна. Постоянно се оплаквам. Не мога да … Чувствам се като цяло неудовлетворена. В смисъл не мога да намеря нещо което да ме прави щастлива, въпреки че има такива неща. Но аз се чувствам супер живееща в някакво като депресия, което не е нормално за моята възраст. Аз си давам сметка. На 24 съм. Аз за това смятам, че е по-добре от по-рано да се започне, отколкото човек като стане на 40г. да се сети, че е нещастен. Нали!? Защото аз ако не се занимавам усещам, че това нещо ще се задълбочава.
И това, което ми казаха от хороскопа е, и аз си го усещам де, че някак си в мен няма никаква един вид като женска енергия. По някакъв начин аз с поведението си, с нещата които… начина по който се държа подсъзнателно има някакъв… Аз хем искам да имам някаква стабилност, връзка в личен план, но по някакъв начин отблъсквам хората. Когато някой например е по-близък с мен, аз го обсебвам. Хората това ги плаши. Те се раздалечават от мен. Това още повече по някакъв начин ме наранява. Все повече ме кара да се затварям в себе си. Просто не мога да намеря нещото което и мястото. Дори място където да живея, където да се чувствам добре! Защото каквото и да правя, където и да ходя, аз си го нося с мен и се чувствам навсякъде по един и същ начин. Последните пет години съм живяла на три континента в пет държави, но не мога да кажа, че… в смисъл каквото и да правя, с каквито и хора да се запознавам, където и да ходя, аз се чувствам вътрешно едно такова… постоянно състояние на самотност, на депресия… нещо такова. Дори и да има хора, дори и да имам приятели, в един момент не знам – по някакъв начин отблъсквам някакви хора, които са ми близки и от това ми става още по-зле. Това е един такъв кръг, в който се въртя от страшно много време и това нещо се задълбочава. По начина по който реагирам и ситуациите които ми се случват в личен план в последните една-две години, осъзнах че това нещо не е ОК.
Това е за настоящето как се чувствам.
Не мога да си намеря приятел. Искам връзка, но нямам.
Имам и мотив на изоставяне, тъй като съм била изоставена от родителите ми. Биологичната ми майка ме е изоставила, осиновена съм в последствие. Веднага. На единия ден са ме изоставили на другия са ме осиновили. Нямах никакъв контакт с биологичната ми майка. Не я знаех коя е, но я намерих тази година във Фейсбук, но… Тя повторно пожела, в смисъл… Има си тя нейни проблеми, които… просто не иска да има контакт с мен. По принцип това го приемам с безразличие, но все пак ми е някак си странно. А пък жената, която ме осинови е сама жена, без съпруг. Тя също почина преди 10 години. Ей такива неща много са ми се случили, заради които хората ми казват, че имам страшно голям късмет, нали, дори и когато жената, която ме осинови, демек майка ми когато почина, аз директно отидох да живея при нейни много добри приятели, които и те имат деца. Аз имам за някой неща страшно голям късмет, за това което ми се е дало като възможност – да уча в чужбина, да пътувам толкова много, да ми се случват такива неща. Малко хора нали давам си сметка, малко хора биха имали тази възможност да учат в чужбина, да пътуват толкова много, да правят толкова различни неща. И аз осъзнах нали, че съм постигнала твърде много за себе си, но това не означава, че се чувствам щастлива!
Баща под каквато и да е форма няма.
Искам да разбера къде искам да живея! Къде се чувствам добре? Да си намеря работа, защото аз постоянно сменям държави, континенти, работа, какво ли не и искам да си намеря някакво място на което да се чувствам добре. Независимо къде. Най-нормални неща – място на което да живея, да работя, да имам връзка. Най-нормални неща които хората обикновено имат.
Това е бързо изречения образ на живота на Ж. към момента.
Пристъпваме към работа, заявяваме най-остро проявените преживявания на Ж. и емоционалната им наситеност.
Самотна съм. Чувствам го в сърцето.
Тупкаме. Справя се.
Добре ми е.
Има борба в мен, в цялото тяло.
Пак тупкаме.
Сега чувствам сигурност.
Има още малко самотност, като болка, тежест.
Тупкаме още.
Добре е. Имам любов в сърцето. Някак си е хубаво. Аз съм си аз. Тук и сега се чувствам по-добре. Няма обсебване.
Продължаваме така и за работата ѝ.
Получавам нещо ново, което ми е приятно да работя, добре ми е. Но ми липсва достатъчен стимул, че не знам какво да правя, а това води да не се чувствам обичана.
После Ж. потъва във вътрешния си свят и работим там докато не заявява:
Чувствам се по-успяла! Удовлетворена! Чувствам се добре навсякъде по света, но трябва да има някой с мен!
Продължаваме да работим с това, че не може сама.
Сега имам спокойствие, принадлежност, чувствам се по-обичана, но има тъга.
Работим и за тъгата прокраднала се в душата ѝ докато и тя се стапя. После работим с напрежението, усещането за затруднение. Тогава Ж. се чувства:
Достатъчно обичана. Достатъчно обичаща.
Освен това:
Няма депресивни състояния, няма усещане за зацикляне.
Вече има усещане за принадлежност. Добре е навсякъде по света. Щастлива. Остава да поработим за нуждата от връзка. За това тупкаме още. Първоначално нуждата се трансформира в желание, а после в освобождаване. Стопило се е и усещането за зацикляне.
Имам усещане за пропускане на настоящето. Не мога да го контролирам!
Работим и с тази тема. Наградата е, че Ж. се чувства:
Прегърната.
Объркана съм! Толкова неща се променят сега. Като някакъв студ в мен е.
Ж. потупва, за да се освободи и от това объркване от промяната. Справя се отлично, макар процесът да е странен за нея. Всъщност доста от клиентите ми ми казват, че не са подозирали „колко дълбоко може да се работи с ТЕС, че „изглежда странно” и не разбират как, ама „някак си работи”, което често ги хвърля в недоумение, удивление и възхита едновременно. И ако това не спъва процеса, просто се подхилвам „под мустак” или съвсем открито се смеем заедно. Но ако е повод процесът да забуксува, справяме се по абсолютно същия начин – с още една порция ТЕС.
Време е да поработим и с усещането за „не съм щастлива”, което се оказва че има дълбоки корени поколения назад. Резултатът е усещане за:
Свеж въздух. Любов. Радост. Добре ми е! Не ми трябва повече. Удовлетворена съм.
Какво става със „самотна съм”? Ами същото. Тупкаме, освобождаваме:
Затихва, изчезва, няма го.
Ж. отговаря все по-отпусната и спокойна. Интонацията на превъзбуденост и препускащото говорене са станали едно тихичко и бавно говорене. Междувременно са изчезнали и усещането, че се оплаква, че няма какво да я направи щастлива, че има задълбочаващ се проблем. Вместо това има усещане за:
Дом.
Стопило се е и „нямам женска енергия”, „търся стабилност”. Сега е с усещане за:
Стабилна. Имам връзка. Свобода, вместо обсебващо поведение.
Това води до усещането, че става по-близка с хората, подкрепена, в доверие.
Това ме приспива супер много!?
Справяме се и с този резултат от дълбоката ѝ трансформация с едно две потупвания.
Сега имам тонус. Жизнена съм!
Вече се смее звънко, усетила и забавната страна на процеса:
Като фокус!
Да, понякога е като фокус, но преди това виждате, свършихме доста работа. Пренаписахме убеждения които само пречат и дойдоха такива, които са в синхрон с настоящето ѝ вместо с миналото. Освободихме емоции които тежат и отворихме място за нови които да я подпомагат в живота ѝ оттук нататък.
Променена, Ж. отиде да стяга куфарите за поредното пътуване. Както се бяхме уговорили, ми се обади след няколко дни, за да ми каже колко ѝ е леко, че всичко с нея е ОК и че животът ѝ на двадесет и четири годишна продължава с пълен напред.
Това ме радва и помага да продължавам и аз с нелеката задача да ви съпровождам и подпомагам в личната ви трансформация, не само с минимум болка, но дори и през смях, когато е уместно.
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 27/06/2018 |
Признание за ревност
Втора част
„Признание за ревност“ е втората част от темата за ревността, която работим с клиентката ми. Да видим как се разви тя!
Пак искам да работим за ревността! Това ми е сега на преден план. Защото сме поизчистила малко.
Преди ревнувах мъжа ми от някакви бивши негови момичета. А то човека няма нищо общо! В смисъл, нали знаеш, че се усеща като има изневяра, нещо? Човека – прибира се след работа, гледа си децата, гледа ме мен. Няма за какво да се хвана! Обаче аз виждам снимка във Fb на някоя и почвам вече – два часа да чета и да му бича стойки, какво е правил с нея… Разбираш ли ме? Някакви такива безсмислени разговори и се заяждам целенасочено!? Целенасочено се заяждах! А пък последният път видях снимка и… се усетих, че айде сега, какво толкова? Видяла съм снимка. Човека не е виновен. Дори няма Fb-ка на дадената жена, нищо! И се усетих, че съм малко по-така и с това нещо (след първата ни консултация), малко, една идея съм по-добре. Искам да го изчистя, много, това нещо!
Задавам си обичайните въпроси и разбирам, че ако първия път ревността е била на 100%, сега пак я има, но не е така болезнена. Х. вече може да се контролира.
Преди не можех да се контролирам. В смисъл – и сега к’во? Все търсех да си намеря нещо да… се заяждам.
Разбрах че още го ревнувам по това, че не пропуснах случая – оня ден, приятеля му не е харесвал една от бившите му гаджета и го захапа, и аз веднага – цък, да се включа и аз да го… обидя, нали, че не е готина, че не е достатъчно можеща, че аз мога еди-какво си… Но, всъщност аз си търся признание което той хем ми го дава, хем не ми го дава!!!
Значи търсиш признание?
Да! Аз за всичко съм така! Търся признание и като не го получа, а той не е от тия, той е малко дебилен. В смисъл той всичко дава, показва. Той прави. Прави и показва! Той… Днес имаме годишнина от сватбата: „Честита годишнина, съпруго моя!”. Подари ми уникален букет, ей такъв голям, в смисъл красив! Обаче не ми е казал, и още очаквам да каже… благодарен съм, че живота ме е срещнал с теб… някакви ей-такива тиради, някакви излияния! А пък той не е такъв! И аз на това се дразня! Много се дразня! Но хем знам… Знам го! То всичко си е доказано при нас, не сме от тия дето ще тръгнем да си изневеряваме, да си правим нещо, някакви тъпотии. Но искам да ми го каже! Искам да ми се казва! И това е във всички ситуации, във всички сфери. Може би това е водещото.
Този важен детайл който Х. осъзна се оказа доста зареден с емоции и естествено, се оказа че си има драматична предистория. Отначало не се сеща, но въпреки това започваме с тупкането, а то е чудесен начин да се свържем с онези минали и потиснати истории, които са сформирали днешните ни проблеми. И скоро стигаме до:
Аууу, много се дразня, като не получа признание! Искам да експлодирам! Все едно не съм свършила нищо, нищо не съм направила. Направо искам да убия някого! Много го искам! Офффф! Да се взривя! А виждам само себе си! Себе си ли искам да убия!? Ииии!? Ама защо?
И сама разбира:
Защото съм тъпа! Защото самата аз не се признавам! В родния си град съм. Виждам заведението на нашите. Работя. Преди училище, след училище. Не получавам заплата и нищо не ми казват. Все едно не означавам нищо! На 13-14 години съм. Чувствам че давам всичко от себе си и сякаш няма смисъл да го давам, а трябва да го давам. Чувствам се задължена да помагам на родителите си.
Това ни отвежда още по-назад във времето в друго заведение, когато сестра ѝ е избягвала да помага.
Там се сблъсквам с хората. Справям се. Изморявам се, но продължавам. Трябваше да помагам на сестра си, тя е по-малка. Чувство за дълг и към мама и тати, и към сестра ми. Тежи ми.
Х. се разплаква със сълзите на онова малко момиче, което тогава е чувствало този голям физически и морален товар.
Искам да ѝ помагам, но не толкова и не всеки ден, защото трябва да знаят, че не съм длъжна, че съм само дете което ги обича, но съм дете! Обичам сестра си, но „и аз съм дете, като теб. И аз имам моите притеснения”. Но чувствам, че ме е страх!
Х. се връща много назад във времето.
На 5 години съм. В Австрия сме. Сестра ми беше на 3 години и половина-четири. Трябваше нашите да ни връщат и поверяваха на мен отговорността за всичко. Нямаха ѝ доверие. На никого нямаха доверие. И като тръгвахме през границата, на мен ми казаха абсолютно всичко. Че чичо ще дойде да ни вземе, че вече ще сме с баба и дядо, че те ще останат да изкарват парички. Обаче тя не го разбираше. Тя беше много малка. И винаги беше по-плаха, по-страхлива и по- нищо не ѝ поверяваха. И оттогава се грижа много за нея, като дълг към нея някакъв. И ми казаха по някакъв начин да я успокоявам по пътя от Унгария до България. И толкова ми беше тъжно и тежко, че си тръгваме от мама и тати, че…
В някакво заведение сме, мама я нямаше, на границата. Тати беше там с чичо ми. И аз не знаех как… Исках да плача, защото ми беше жал, обаче заради сестра ми не можех да пролея и една сълза, защото тя много ревеше… Ох!
Простенва с много болка Х. Емоцията е толкова жива и силна!
Безсилна се чувствам. Не мога даже да проумея, как да си владея чувствата и как да се справя със ситуацията, в която да обясня на сестра ми, че вече няма да сме с мама и тате.
Тупкаме тупкаме, а Х. още плаче с вълнението на малкото 5 годишно момиченце, натоварено с такава огромна отговорност. Постепенно нейното малко аз се поуспокоява и си мисли:
Тежко ми е, трябва да разчитам само на себе си.
Мисля, че мога да се справя, знам, че мога. Чудя се как да намеря изход, как да се справя, да намеря начин.
Тупкаме интензивно.
Неприятното усещане вече не е толкова силно. Но се чудя защо? Защо ми се случва на мен?
Тупкаме още.
Изпитвам дълг към сестра ми, затова ми се случва. Имам вътрешно чувство за дълг.
Понеже това е твърде силно усещане, пак търсим назад във времето за евентуалното начало на зараждане на това чувство. И ето, попадаме в ситуацията в която мама стяга багажа за заминаването и казва на 5 годишната Х. какво предстои.:
Осъзнавам, че трябва да съм голям човек.
Тупкаме заради мама, татко и Х. при което последва:
Знаем, че ти е трудно, но ти все пак си по-голяма и трябва да помогнеш на сестра си.
Х. казва:
Чувствам се призната, че някой ми се доверява наистина.
После тупкаме и за остатъка от чувство за тежест, като помагаме на всички участници в случката там и тогава, всеки да се справи с неговото преживяване и роля. Действие достъпно с относителна лекота чрез методите на енергийната психология.
По-добре се чувствам. Олеква ми. Но сестра ми иска да знае, че някой е до нея. Тогава аз сама ѝ предлагам помощ в рамките на моите детски сили.
Тогава разбираме, че родителите ѝ не са дали възможност на сестра ѝ сама да поеме отговорност за себе си. Случило се е още от момента ѝ на раждане. Със средствата на енергийната психология с Х. виждаме, че:
Е имало разочарование, че и второто дете е момиче.
Разочарованието е на таткото. Затова работим с него там и тогава, макар да е толкова назад във времето. Както обичайно се е случвало, че и до днес, оказва се че това е модел на мислене предаван от поколение на поколение в който повече се цени появата на момче, особено желано ако е първо дете. И понеже втората сестра е първо дете за този мъж, то той не е бил особено доволен, точно както предците си, да се озове с момиченце в ръце. Справяме се с този модел на мислене на таткото и резултатът в съзнанието на Х. е тя да види, как таткото вече е доволен да има момиченце.
Сега, бебето което се ражда се чувства пълноправен член на семейството.
Последствията са, че в сцената със стягането на багажа, когато Х. е на 5 годинки, а сестричката ѝ на 3 и половина, всяка от тях вече разбира ситуацията, всеки поема своя дял отговорност за себе си и тогава:
Вече знаем, че всички заедно ще се справим. Тъжна съм, че всичко това се случва, защото ще сме разделени с мама и тате.
Работим за тази неизживяна тъга. В съзнанието на Х. се казват и биват чути думи и отношение, за които тя отдавна е копняла.
Добре се чувствам. Олекна ми.
Но се чувствам тъжна, че не съм дъщеря на баща си. Този баща не ми е биологичен баща. Разбрах го от 6-7 години, но той не знае, че аз го знам.
Работим и за тази нейна тъга.
Като изгубена душа съм! Тъжна. Защото не виждам и не познавам родния си баща.
Тази липса е голяма и дълбока за Х. Тя тупка и изживява емоцията до настъпване на облекчението.
Междувременно сме успели да отидем в онези измерения и пространства на душата ѝ, където тя успява да види двете души „голямата” и „малката” (татко и дете) заедно.
Добре съм вече! По-спокойна.
Получила е нещо, което ѝ е липсвало, в степен достатъчна за нея тук и сега, за да продължи пълноценно живота си.
Ох. Има още напрежение. Но се чувствам призната.
Казва Х. за сцената със стягането на багажа. Вече не се чувства претоварена от отговорност нито объркана.
В сцената с раздялата:
Вече се чувствам спокойна.
В сцената в която работят двете със сестра ѝ и тя поема своята отговорност за работа вече няма досада. А в сцената с второто заведение вече хич няма желание да гърми!
Към настоящия момент, денят на годишнината ѝ, Х. се чувства:
Радостна, добре.
Колко добре?
Много добре. Разбирам, че той е щастлив. Разбирам го. Защо трябва да ми го казва!?
Сцената със заяждането сега изглежда:
Малко смешно – само му казвам, че сам е направил правилния избор и той се съгласява. Без нападки, без обиди.
Смее се.
Относно сцената с гледането на снимката на жената във Fb Х. се вижда как:
Аз съм Жената за мъжа си и миналите гаджета не ме вълнуват изобщо. Много е добре! Спокойна съм.
Смее се изпълнена с енергия и женска сила. Уверена е.
Има ли ревност сега?
Ми, не! Пф! Нищо няма бе!?
Имаш ли нужда от признание сега?
Мноого малко!
Боже, като в транс съм! Възможно ли е да си измислям всичко това?!
Отговарям ѝ и добавям – факт е че ти изпитваш сама това. Факт е че това ти помага да се справиш. Факт е че сега мислиш и чувстваш нещата различно. Факт е че това поражда нов начин на действие в живота ти и това ще доведе до различен резултат в този твой живот, а и за всички свързани с теб. Каквото и да обясняваме аз или някой „учен”, важното е как ти се чувстваш и в какво ти вярваш. Това прави живота ти.
Да!
Ооооо, много интересно!
Обясняваме си още някой подробности за пътя на душите, за „добрите” и „лошите” хора, за преплитането на съдбите и енергиите на хората и как се отразява нейната работа на близките ѝ.
Разделяме се с усмивки и много топлота.
А следващия път, в третата част на „Ревност”, ще разберете за каква ревност още може да става дума в живота ѝ!
Сега ви пожелавам вяра в себе си и в собствената ви значимост!
„Живот За На Пред На Ли!?“
by Дарина Гаврилова | 26/04/2018 |
Жива трагедия
С дълга въздишка тя присяда срещу мен:
Аааах, от къде да започна!? При мен нещата са жива трагедия…
В момента имам хем панически атаки (ПА), или нещо което ужасно много прилича на такива, плюс, когато успявам да ги намаля, тогава пък ме връхлита депресията. Безнадеждност много зверска. Само че тези неща не са отсега, а от много време.
ПА ги свързвам винаги с 2008, защото тогава се случиха едни случки и тогава го забелязах. Но като се върна преди това и тогава съм имала – блъсна ме кола и пак съм имала ПА. После като се преместих в София пак съм имала ПА.
Депресията… не знам! Спомням си, че исках да се самоубивам още когато бях на 17-18 години, а сега съм на 42.
Имам две автоимунни. Едното е Хашимото, другото е синдром на Сьогрен. Фибромиалгия.
Пълен провал съм във всичко. Без самочувствие, отвсякъде тотален пълен провал. Работя работа, която не харесвам обаче ми дава някакви финанси.
С мъжа си съм пак така – с много коментари, не е това, което искам. Същевременно само той поне ме е обичал. С нашите – въобще не ме обичат, предпочитат брат ми.
Какво още остана? Абе, навсякъде във всичко…
Аз не мога да се справя – това като някаква такава тема – просто не се справям в живота. Въобще! Живея като на автоматик. Трябва ми някой силен до мен иначе въобще на мога да се справя. То няма край! Ако не беше Х аз щях да се самоубия милион пъти досега. Това удря и в главата ми – аз не мога да си събера мислите от много време насам!
Предсказаха на мъжа ми, че ще умре. Предсказаха му го три гледачки. И тогава получих всъщност първите ПА.
Съсипвам детето, това казах ли го? Директно го съсипвам, там е много силна вината. Ужас!
Аз си мисля за дълго време, че ще имаме работа, но идеята е поне да …
Оценяваме стойностите по субективна преценка на Н. и от 0 до 10 работим със 100-тици, а някъде надхвърляме и 1000.
Като дете бях страшно много критикувана.
Започваме с потупването.
Н. се връща в 4 годишната си възраст, когато брат ѝ се е появил:
Не го очаквах, не бях подготвена за това. Уплашена съм. Мама не ме обича.
Това е преживяла малката Н. тогава.
Освен това се разбира, че я е страх от мама. Това ни отвежда към момент в който Н. е на 3-4 г. Стресната е и плаче, защото:
Мама е на мивката и ми крещи.
Тъжна съм.
Този спомен я отвежда още по-назад в миналото ѝ, когато е била дете на 2-3 годинки, оставено на село при баба. И докато са я пратили уж да погледне нещо на двора, родителите ѝ са си тръгнали.
Н. се чувства предадена и от родителите си и от баба:
Мразя ги всичките, никой не ме обича! Всички ме изоставиха, баба ме излъга, а мама и татко ме предадоха, изоставиха ме. Аз съм ужасна, затова!
Н. преживява шока от онзи момент сякаш се случва сега. Тупкаме непрекъснато и напрежението спада, емоциите се освобождават.
Искам да ме обичат!
Връщаме се в момент когато е бебе на няколко месеца, когато мама я гушка, но и там бебето усеща напрежение. Това на мама. Бебето се тревожи, че това е заради него. Тогава работим за мама, за да освободим нейното напрежение от факта, че има бебе, за което да е отговорна. Оказва се, че мама се безпокои дали е перфектен родител. Тревога породена заради нейната майка, а тя я е взела на свой ред от нейната майка… която е починала рано и я е „изоставила”.
Това е често срещано като явление – предаване на модели на мислене и поведение от поколение на поколение, което, както виждате, води до нелеки последици. И точно тук техниките от енергийната психология са много ценни като инструмент, за да се справим с натрупаната емоционална обремененост!
Н. разбира колко е била уплашена баба ѝ, когато нейната майка почива. Но когато цялата тази информация излиза наяве, когато емоциите биват изявени, осъзнати, това довежда и до тяхното освобождаване. Заедно с това идва и ново отношение към ситуацията смърт и тя вече не е „изоставена”. Възобновява се връзката на любов между майка и дъщеря и това е новата енергия и емоция, която потича през поколенията насам.
Следващото изцеление по веригата на събитията е това на майката на Н. от перфекционизма ѝ. Тук обаче се отваря още една линия на подхранване на нейния перфекционизъм – тази, която се е развила и по бащина страна. Това ни отвежда към дядото, живял и се борил за оцеляване в тежки времена. Освобождаваме и това. Което на свой ред освобождава майката на бебето Н. от напрежението да е идеалния родител. Сега вече, майката може да погледне с много нежност и спокойствие бебето си, нещо, което бебето чудесно усеща и, което попълва онази празнота, която допреди малко чувстваше. Бебето изпада в блаженство.
Това разбира се веднага дава своите резултати и по-нататък.
Връщаме се във възрастта 2-3 години на Н., когато е на село. Историята изглежда съвсем различно – всички са там, спокойни са, около вратата на къщата стягат багажа. Взимат детето със себе си. Изпращат се с бабата.
После се връщаме и в случката, когато Н. е на 3-4 години. Мама е спокойна, говорят си, гушкат се, мама обяснява каквото има да каже и двете преливат от нежност и топли чувства.
Става още по-приятно, когато се връщаме и в сцената, когато мама обяснява на 4 г. Н. как ще си има бебе-братче, как те ще си играят двамата, как:
Това не значи, че няма да те обичам, а че любовта ще стане по-голяма.
Н. сияе от щастие, защото ще е каката.
Той нали ще ме слуша?
После виждаме как бебето-братче се е родило и Н. отива да помага на мама. Чувства се важна, ангажирана, много значима. Вече е кака.
О, харесва ми, определено!
О, и тати се прибира и поглежда през вратата и казва: ”Еее, къде без мен?”
Н. се разлива в топла усмивка, видимо изпълнена с любовта, задружието и красотата на момента. Това е напълно ново за нея преживяване и то е точно такова, от каквото е имала дълги години вопиюща нужда.
Н. отваря очи, смее се звънко, опомня се и осъзнава, че:
„Жива трагедия” някак не ми се връзва!
ПА съществува слабо, като идея. Също и за депресията.
Хашимото вече сякаш не съществува, а синдромът на Сьогрен едва-едва.
Безнадеждност много слабо присъства.
Умора няма.
Пълен провал– не!
Съсипвам си детето – не!
Н. отваря сърцето си и душата си за промяната, изживява я пред очите ми. Такава трансформация!
Работата?
Има какво още да се доизкусури, но нещата вече са по-различни. Не изглежда това да е проблем.
Мъжа?
Мога да му дам шанс. Защото искам прекалено много от него! Много го притискам. А той няма нужда да го притискам.
„Не се справям с живота”?
Не. Има дете, нагушкани сме, имам мъж, работа, решени проблеми…Твърде категорично ми звучи „не се справям“! Да, имам потенциала да се справя!
Тези осъзнавания вливат още енергия в Н.
„Живея на автомат”?
Било е вярно в голяма степен, но сега не толкова. Даже никак!
Има една лека тревожност „дали ефектът ще се запази, дали ще продължи, какво ще стане?”, с която работим.
Проверявам и безпомощността.
Не, не съм безпомощна!
„Не мога да си събера мислите”?
Не, в момента съм супер релаксирана и си мисля с главата.
Касаят ли те още предсказанията за смърт на мъжа ти?
Малко. Не искам да ровичкам там! Сякаш да не тревожа…
Тогава бързо изцеляваме и този момент на зараждане на точно тази тревога. Резултатът е
Мъжа ми ме успокоява, гушва ме и ѝ казва колко ме обича с думите „Я ела, виж че съм тук!”
а тя се приютява в него и се чувства щастлива. Страхът напълно изчезва.
Брат ти проблем ли е или родителите ти да го предпочитат?
Хич не ми пука в момента за това.
Справяш ли се в живота? Страшно ли е бъдещето? Дали това, което постигнахме ще се задържи?
Не. Вместо това Н. се чувства:
Щастлива, умиротворена, хубаво ми е.
С лекота изля последните капки страх, които помрачаваха постигнатия резултат. Вече всичко си е на мястото:
Доминират любовта, разбирателството, приемането. Лекота и спокойствие.
Изведнъж се сеща:
Знаеш ли, тя нашата история е такава. Имахме едни разправии с нашите. Тогава трябваше да прекъсна, защото получих нервен срив, ПА. Била съм в 2-3 курс студентка. И се прибрах в къщи. Отношенията се обтегнаха и се стигна до физическо малтретиране. Тръгнах на танци тогава, там се срещнахме, но той не ме привлече. Изглеждаше готин, но аз не харесвам такива типажи. Аз харесвам мълчаливи, лоши, антисоциални типове….(смее се на себе си), а той е романтичния типаж. И като се случиха боищата той ми помогна. Всъщност отидох да живея у тях. И ни събра Съдбата! Но винаги съм имала това усещане, тя и майка ми го е казвала, буквално:„Тази плюнка не е за теб! Той не е за теб! Той не става за теб!” Дали заради нея, дали от това, че аз съм усещала, че е натрапен, че ако не беше станало това нещо (побоя) или… първоначално (ние сме дълги години заедно) все го има това – ти не си такъв, ти не си такъв…И сега, ти като ми каза това последното – „Пусни го!” и ми олекна.
Той се е доказал! Сега съм близо до това, че „душата ми го е избрала” и това (поводът за събирането) ми изглежда маловажно.
След разказаното проверяваме и настоящата реакция на майка ѝ в съзнанието на Н. Там тя изглежда по-приемаща зетя.
Прилагам още някой хитрости от енергийната психология, което още повече подобрява усещането за реакцията на мама и съответно нагласата на Н.
Хубаво е, защото аз съм се опитвала сама, но за мен това бяха неразрешими неща. Неща с които принципно не мога да се справя. А сега – да, за много от тях ДА!
С тази консултация „отместихме камъка” и сега, когато Н. вече чувства че може да се справя би следвало още по-лесно да продължи в самостоятелната си работа с техниките от енергийната психология.
Да мисля, че е така! Виждам, че ми се получава, не е със .. като преди едно такова „трябва, трябва, трябва!”. Да видим!
Така надзърна сама в бъдещето си Н.
Да ще видим!
Аз всъщност вече го видях. Н. стана смела, открита, по-жизнерадостна. Бях на нейно публично представяне. Разликата беше много голяма!
А вие искате ли да осъществите реална промяна в живота си?
„Живот За На Пред На Ли!?“